Предшествениците на вятърните мелници са се появили в древен Египет

  Предшествениците на вятърните мелници са се появили в античен Египет още преди към четири хиляди години. Първоначално перките на мелниците са били стационарни и посредством задвижването на ремъка са придавали придвижването направо към оста на каменоломната част на механизма. По-късно устройството на мелниците става по-сложно - появят се зъбните колела, лагерите и ротационни механизми. Това ново усъвършенствано устройство без радикални промени сполучливо се е употребявано до началото на предишния век и даже през днешния ден то към момента се среща в значително работещи мелници от остаряло време.

Характеристиките на вятърната сила са неповторими. Специално би трябвало да се обърне внимание на нейните свойства, които са основната причина за историческия триумф на вятърните мелници. Сравняването на характерностите на отделните енергийните източници ни оказва помощ да разберем защо през вековете вятърната енергия получава такова широко географско разпространяване и масово приложение:

Вятърът е достъпен и изобилен източник на сила. Това може да се каже още за водата, слънцето и геотермалните извори. Ядрената сила, въглищата и нефтът не могат да се похвалят с това; Трансформацията на вятъра е екологичен развой, сходно на всички вдруги естествени източници на сила. Същевременно нефтените, въглищните и нуклеарните реакции в процеса на промяна на силата създават боклуци, които са нездравословни за флората и фауната, в това число и за нас хората.

Вятърът е наличен на всички места по света. Дори по-достъпен и от слънчевата сила. Никой различен източник на сила не е толкоз постоянно срещан. Превръщането на вятърната сила в кинетична е доста елементарен развой. Същата елементарност е присъща единствено на силата, извличана от течащата (речна) вода. От всеки различен източник кинетичната енергия може да бъде реализирана единствено посредством комплицирани технологии, основаване на специфични структури и устройства, непрекъснато наблюдаване и надзор на процеса.

Но вятъртът има и своите недостатъци. Например пословичното му своенравие. Посоката напразно се трансформира толкоз постоянно, че даже хората се принуждават да основават мелници с въртящо се тяло. Промяната в силата напразно от вихър до пълно безветрие не разрешава да се разчита на стабилността на енергийните доставки. Други естествени източници на сила също са нестабилни и имат собствени характерни дефекти. Слънцето не дава сила през нощта, а през деня то може да се скрие зад облаците. Реките не текат на всички места на нашата планета, а там, където ги има, те могат да пресъхнат или да замръзнат в продължение на месеци.

Друг минус на вятърната сила е ниската компактност на въздуха - 1.29 kg /m3. За съпоставяне плътността на водата е съвсем един звук на квадратен метър. За да се получи същото количество сила, каквото би дала течащава вода, площта на лопатките на вятърната мелница би трябвало да бъде 750 пъти по-голяма от тази на водната мелница. И с цел да се построи една вятърна мелница, би трябвало да има и нужната мощ напразно, който да духа с избрана степен на постоянноство през годината. Но все пак съвсем четири хиляди години вятърът е бил издирван източник на сила на европейския, азиатския и африканския континенти. И днес също хората не не помнят за него.

В най-голямата страна - Русия в края на 19-ти век работят към 200 000 мелници за брашно. Типичната вятърна турбина създава мощ от 3,5 kW, а по-голямата, с обсег на перките от 24 метра в диаметър - до 15 кВт. Общата мощ, създадена по това време, достигала 750 mW. Сега се употребяват генератори на вятърна сила и няколко типичен устроени мелници, само че с друга цел. И всички те генерират 50 пъти по-малко сила, в сравнение с преди 100 години, до 15 mW. Планове за потребление напразно, несъмнено, се вършат и през днешния ден, тъй като капацитетът напразно над сушата на Земята се пресмята на десетки милиарди киловата. Но до момента в който чакаме тези планове да се осъществят, може да се преформулира добре познатия израз на Владимир Маяковски и да се каже: " Ако някъде стои остаряла мелница, значи тя някой ден безусловно ще стане нужна за някого ". Хипнотизиращата хубостта на работещуте мелници са се превърнали във ентусиазъм за много хора на изкуството, основали шедьоври в съкровищницата на човешката просвета.

 Вятърната мелница до Исперихското село Белинци продължава да води своя безкраен разговор с вятъра. Тя е туристическа атракция за чужденците. Мелницата към този момент е на 150 години, само че продължава да мели царевица и жито. Тя е единствената настояща вятърна мелница в Североизточна България.

През 1987 година е оповестена за Национален монумент на културата и за нея се грижи Историческият музей в град Исперих. Тя се поддържа от 86-годишния Касим Садък Яхя и неговия наследник Бейти Касим. Те мелят по класическата екологично чиста технология царевица за качамак, пшеница, ечемик, червен пипер и други. Тук на плам мелничарите оферират ароматно кафе и апетитен качамак. Механизмите на мелницата са изцяло достоверни. Вкусът на мляното брашно е несравним.

Мелницата е била ремонтирана през 2000 година благодарение на Община Исперих и на Историческия музей в града. Изцяло е сменена основата на оборудванията, зъбните колела и крилата. Най-важната част от нея са чарковете й, които се намират на вторият етаж и са направени от дрян, бял и черен дъб, и бук. Този атрактивен обект се посещава с интерес от доста гости, изключително по време на обичайният панаир на царевицата. Той се организира през месец октомври всяка година в Исперих.